(Есе)
Паралелната реалност, за която разговарят напоследък мнозина, съвсем не е паралелна според мен, защото всъщност тя е отвъд общоприетата реалност. Това, че едни и същи хора живеят заедно, но обитават различни реалности съвсем не означава, че са паралелни. Когато преминах отвъд нещата и попаднах в така наречената паралелна реалност ми беше много трудно да обясня къде се намирам. Някъде зад огледалото на нещата. Ще се опитам… когато човек е много гладен и се нахрани изпитва съвкупност от удоволствие, което постепенно се превръща в нещо като спокойствие, нирвана. Когато си много жаден и се напиеш с вода, след удоволствието следва спокойствието, нирвана.Когато си натрупал сексуална енергия и накрая я споделиш с обекта на желание, отново преживяваш екстаз от удоволствие и отново попадаш във времето на хармония. Така човек преживява многократно своите копнежи, нужди, удоволствия и екстаз, когато започва все по-малко да се завръща във фазата на безпокойствието, нуждите и копнежите и попада в паралелната реалност. С други думи, човек е свикнал да ходи всеки ден в магазина и да пазарува, а изведнъж се оказва, че той самият продава и живее в този магазин.
По отношение на всичките си потребности, когато човек удовлетвори първосигналните си, започва да се интересува от обратната страна на нещата. Ако си мъж, започваш да се интересуваш от жени, ако си жена, от мъже и обратното.Някак вече не живееш в сянката си, каквато си в представите на хората за себе си, а започваш да присъстваш вътре в себе си. Обществените проблеми престават да те интересуват в онази степен, в която си бил пряко зависим от тях, а просто от любопитство и за оцеляване. Все едно лодката най-сетне е скъсала въжето, с което е била завързана за пристанището на общоприетото и се впуска в океана на възможностите.
В този момент на трансформация е трудно да го обясниш на другите, но и те самите трудно разбират какво се е случило. „Сит на гладен не вярва“- нар.пог. За някой си се издигнал духовно, за някой си психясъл, за трети си станал гуру – учител, за други пък си преживял драма, която те е пречупила, а действителността е съвсем друга, а именно станал си нормален разтоварил си се от обществените заблуди, очаквания, амбиции, отговорности,задължения и си станал себе си – център на своята собствена вселена.
От гледна точка на обществените схващания, човек е социално животно и не може да се мисли за индивид и така го закърмят и възпитават докато стане част от социума.В същото време човекът всячески търси своята индивидуалност и ако има късмет да я открие или повярва в нея, връщане назад няма. Няма как да си по-прост от колкото си. Но, за простаците това е уникална възможност да те набедят за различен и да нарочат за социопад. Всъщност, ти не си се променил, а само си се осъзнал и можеш да запазиш тайната на своето прозрение за хората и никой не би разбрал, че нещо се е случило. Но, ако започнеш да твориш…свършено е с теб!
Творчеството всъщност най-често е изява на тази друга действителност и форма на нейната проява. Няма нищо по-лесно да ви убедя, че между възприемането на музика от слушател и музикант няма нищо общо, както и усещането на артиста на сцената няма нищо общо с това на зрителите. Светът на писателите, няма нищо общо със света на читателите и дори да има, то това е само доказателство, че отвъд нещата не е забранена действителност за никого, а въпрос на осъзнаване и събуждане. Това е, реалността отвъд огледалото, в което винаги виждаме кристалното изображение на своята обратност, а не правилност, каквато живее в нас или зад огледалото.
Човешката психика е като поредица от призми, които пречупват действителността, пресяват я и създават някаква напълно синтетична, субективна представа за всичко, но понякога огледалото с призмите се счупва на малки парченца и оставаш сам с реалността, такава каквато е, както за себе си, така и за всичко, което те заобикаля. Вече не виждаш това, което те е впечатлявало да сега, а причините за това което се случва всичко са мотивите, намеренията, които събуждат поведенчески модели и карат хората да действат.
При промяната на социалната система, някак се чупи самото социално огледало и лъсва истината, поставена пред нови морални дилеми. Инстинктивно хората се опитват да запазят инертно статуквото на вече познатото и повсеместната бездуховност нарече различните хора от новото общество „интиресчии“, „егоисти“,“бандити“…но всъщност това, беше изява на именно тази очевидна индивидуална осъзнатост и истината за нея. Някога всички ходеха на работа и се грижиха за семействата си, а сега всеки започна да ходи на работа, ако намери такава за да изкарва пари и да задоволява с тях своите егоистични потребности. Възможността, да изкарваш пари и да се грижиш за семейството и близките си, сякаш изчезна като морална норма, но това не промени по никакъв начин индивидуалната мотивация на хората. Това, че официално нямаш семейство или не си женен или омъжена, по никакъв начин не отменя твоята мотивация да обичаш, да се грижиш, да споделяш.
В „прехода“ много ярко се видя масовата психоза, подобно на мравуняк, в който майката беше изчезнала…, а после се появи новата „майка“ и постепенно се заживя с нейните внушения и условия. Но, много хора останаха верни на старата си майка, а други останаха в пространството между двете, а трети приеха новата нормалност.
Е, тези социални сътресения произтичат от индивидуалната природа на човек, от онова, което хората така сектантски повтарят на езика на религиите си за Божествено. Вътрешното усещане за ред, реалност, норма, морал, проектирано върху определено общество, което уж приема това за общо, макар и то никога да не е такова, защото хората са различни най-вече по нивото на своята осъзнатост.
Когато заживях отвъд нещата, за мен хората станаха прозрачни, така като дъждът е мокър и прохладен, както слънцето е блестящо и топло, както вятърът е различно поривист и ухае на това, което носи със себе си. До сега сякаш бях наблюдавал света през стъклото на прозорец в климатизираната среда, където природата е само декор на човешките взаимоотношения. Най-голямата илюзия на всички тези хора зад стъклото е, че те привидно не би трябвало да имат проблеми, да не усещат, нито студ, нито глад, нито мокро, нито вятър, но уви… те не само имат нужда от всичко, но и нямат възможност да го осъзнаят. Обичам примера с рибките от аквариума върнати в естествената им среда… какво мислите, че се случва? – нищо! Те не мислят, а само продължават да се хранят или стават храна на някой друг и това е. А, може би има малцина, които разбират промяната и взимат някакви мерки за да оцелеят?
Е, така или иначе идва момент когато някой имаме късмет да ни излеят заедно с мръсната вода в океана от възможности, а други продължават в друг по-голям аквариум, а трети си остават в стария. Несъмнено когато те освободят ставаш по-голям, съразмерен със свободата си и е естествено старите ти познати да започнат да се страхуват от теб. Попадаш сред хората, които са били излети с мръсната вода и те стават твоята паралелна реалност, с тях продължаваш да живееш и да вярваш, наред с всички останали…но това не е паралелност, защото в паралелността няма пресечни точки.
Ние сме все още тук и не се виждаме, колкото и да се взирате в огледалото. Погледнете се и ще видите.
Любимо------
