Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2010 19:19 - Кой съм аз?
Автор: lubimo Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Тя седеше по турски в кревата, завита с няколкото ката завивки и гледаше, с изваяно от съня изражение и блестящи очи. Може би Джокондата има именно това изражение на разбуждаща се щастлива жена, осъзнала цялото богатство и достойнство на пола си. Чувстваше се самодостатъчна, с цялата тази сетивна повърхност и физиологични играчки, които притежаваше.
Блясъците на огъня, който бях разпалил в чест на нейното събуждане оцветяваха кожата и в страстни цветове, по които тя прокарваше върховете на възглавничките на пръстите си. Погледа и също блестеше, а очите й се отваряха широко като от време на време си почиваха с примижаване, или с разтъркване, което тя им причиняваше с цялата си възможна нежност.

- Знаеш ли, че обичам този мой свят?!

- Да, защото в него се чувстваш самодостатъчно. Това е света на жената – подсигурен от грижите на мъжа! Така се чувстват лодките, поклащайки се в златния пурпур на заобикалящото ги утро, в море или езеро. Ние мъжете се чувстваме така, единствено, когато сме способни да създадем такова място и такова настроение у любимите си жени. После вдигаме платната на лодките и тръгваме съвсем като аргонавтите, в търсене на приключения в изпитания, съизмерими обикновено единствено с представата ни за победа. Природата ни е дала само две ерогенни зони – едната в мозъка – въображението ни и една, където правим контакт с жената.
Аз бях буден преди нея и вече кафето свистеше от кафеварката, когато станах от края на кревата, където се опитвах да пия от нейното блаженство.

- Знаеш ли защо българите бягат от България? – Тя ме погледна като пронизана от неуместния въпрос. – Защото не намират удовлетворение, признание от средата си! Не единствено от нуждата за препитание, а по скоро по начина, по който синовете и дъщерите бягат от семействата си, в които са били подложени на тиранично неразбиране! – Погледът й загубваше предишната си красота и започваше да прилича на детски, който иска да продължи да слуша приказката, която разказваш.

- Наистина е така.

- Цял живот хората се опитват да нагодят средата и себе си според собствената си представа за хармония и тя става такава, според възможността им да успеят. Давала ли си сметка, че всичко около нас е отражение на това, което е в нас и способността ни да го управляваме и подреждаме? Занемарената фасада на домовете ни е израз на занемарената ни потребност от някаква излишна показност. Занемареното ни здраве – е проява на занемареното ни отношение към природата на живота ни, който е загубил смисъла си. Дори превзетото ни отношение към външността има обяснение в това, че сме занемарили своята духовност. Ако от банята се разнася миризма на канализация, която не отстраняваме, то тя представя една занемареност към собствената ни миризма и може би ни подсказва, че трябва да отидем на зъболекар и заедно с това да сменим сифона.

- Как може да мислиш за такова нещо още преди да си измил очите си?

- Това, е остатък от посланията на подсъзнанието ми, което идва буквално от сънищата и не искам да забравя. Събудих се поразен от приликата между, вътрешните ми проблеми с тези, които ме заобикалят. Сякаш ние сами си подреждаме и проблемите и удоволствията в реалността по подобие на тези, които носим в себе си! Всичко, което съм направил и не съм успял, е копие на вътрешните ми успехи и неуспехи, и потребности. Поразително е как провалите ти са истинското дъно на собствените ти възможности, успехите са върхът, а средата си избираш, съразмерно на тези възможности. Това, че напоследък не се радвам на успехите си и не страдам около неуспехите ми, не доказва ли, че трябва да си намеря по-предизвикателна среда? Имам нужда от още себедоказване, от публика, от критика! Уморих се да живея в посредствеността на променливи, касаещи единствено фактора време. Уморен съм от това да отварям очите на слепите, които така или иначе са свикнали с тъмното, защото за тях това е собствената им реалност. Искам да съм замесен в проекти за пътуване, откриване, предизвикателство, пионерство в близост до неизчерпаемите възможности на природата, вместо да се гуша под покрива на субективната човешка реалност, която бива отнесена от ураган или пометена от земетресение, самота, отчаяние...

- Вече свикнах да се събуждам с твоята жажда за живот.

- Да, тя е непреодолима така, както е непреодолима нуждата сутрин да се изпишкаш и тя те разбужда. Не е ли изумително колко откровено бърборлива е средата на хората за самите тях? Почти като средата на политиката и бизнеса, за тези, които се стремят към власт и материално богатство! Това, че живеем в един природен рай, който не можем да управляваме, за да сме щастливи и богати в него, не означава ли, че изглеждаме нелепо в очите на целия останал свят? Особено на тези, които от пустинята създадоха рай? Защо сме такива? На каква своя вътрешна потребност не можем да угодим или просто сме един глезеници на съдбата, които имат нужда от родителско наказание или поощряване? А може би, защото сме били дълго наказани, сега искаме да се налудуваме? А може би, неправилно наказват тези, които не го заслужават, а поощряват онези, които също не го заслужават?

Тя събра косата си на опашка и после я разхвърля по раменете си, а тя остана да стои на естествените си букли. Бавно, като змия извади изстиналата си съблазнителна плът из под завивките и влезе в банята.

Аз обаче продължавах да бъда гид на мислите си, вдъхновен от прозрението за еднаквостта на вътрешната и външна природа на хората. Удивително е да знаеш, че клошарят всъщност не е неудачник, а единствено, човек, на който му е омръзнало от човешки игри и лъжи. Да знаеш, че богаташът или политикът е човек, който си е продал душата на системата от обществени заблуди, за да скрие собствената си несъстоятелност да постигне нещо уникално свое, дори да признае кой е пред себе си. Удивително е да разбереш, че спокойствието на майстора, е съвсем като това на реката или морето в неговата пълна представа за това, какво, как и кога трябва да изглежда истински. Да знаеш, че една напудрена жена има нужда да бъде ухажвана или занемарена външност - издава занемарена женственост, обикновено е откровен израз на нужда от уважение. Нима външността на един млад човек не е отражение на неговата преекспонирана и жадна за приключения своя вътрешна природа?

Тя напъха оръжията си в дънки и вълнена блуза, наля си кафе и седна загледана в нищото.

Нима тъжните и отчаяни хора по улиците не са най-вярното отражение на задръстената от човешка, духовна и материална непрактичност? Нима целият лукс, на който са посветени не издава липсата на лъскави истински радости в съзнанието им? Какво по-лесно обяснение за крайностите в социалния ни живот от крайностите, които съпътстват невъзможността ни да постигнем вътрешна хармония и мир. Нима обърканата и агресивна среда не е отражение на чувствата и мислите, които ни владеят? Нима занемарената и алкохолизирана същност на твореца не е отражение на бойното поле в душата му – там, където се бори в доказване на истината срещу армиите на лъжата и бутафорията? Нима бедността и аскетизма не е протест към светските заблуди и предразсъдъци? Нима жестокостта не е проявление на вътрешна болка и алчност, на липсата на вяра и надежда в собствените възможности, подобна единствено на мародерството. Обувките не издават ли целия характер на човек, спрямо неговите потребности, намерения и възможности да се справи? Не издават ли средата, в която желае да върви, отношението му към самия него и уважението към вещите и материалното в живота му. Не е ли същото това, което се случва с автомобилите – не са ли те прекрасен етикет за същността на собствениците си в новите условия на достъпност и възможност за избор. Не са ли отправено послание към съответна социална група или напълно отричане в името на оф-роуда и свободата. Ами новите големи и лъскави джипове, пълни с екстри, не са ли символ на новите ценности – желание да имаш на всяка цена максимална вътрешна сигурност и лукс? Новата мания за яхти и кораби, не илюстрира ли желанието за бягство от все по-обсебващите условности на социалния живот на богати и бедни в отрязъците от сушата. Стремежа към несигурното и променливо море, не е ли естествена алтернатива на сивата, еднообразна още по-страшна заобикаляща ни реалност. Масовата пристрастеност към полетите със самолет не е продиктувана единствено от желанието за бързо пътуване, а и от невъзможност това да се случи по-добре по-пътищата, а и да се спести натрапващото предизвикателство в пътуването из измерението на човешкия свят?! Забързаното време и живеене, не са ли илюстрация на отегчението от излишъците като информация и протоколното в човешките условности в името на търсенето и все по-често неоткриването на собствените ни истинските ценности?

Поразителното е как, когато ти се скъса копчето на ризата, подобно копче се къса в душата ти, както това, че вътрешното ти безпокойство и неразположение обикновено се оказват оправдани с тревога, която се появява в реалността.

Посветен на природата на хората имам достъп до информация за тях, която ме кара да искам най-малко две неща за себе си – да ги променям към добро или да бягам от тях, в търсене на такива, които са по-близко до моето усещане за хармония в истинската, заобикаляща ни природа. Не може животът да бъде толкова труден в своя замисъл, още повече че очевидно е продукт на подобни въпроси, които постоянно си задаваме в натрапчиво търсене на все по-невъзможни отговори. Моето разбиране и вътрешно усещане е, че животът е адски прост, в своята гениалност. Той е напълно недвусмислен в смисъла на нашия собствен избор, ако се опитаме да прочетем правилно знаците и спрем да четем рекламите на несъществуващи и нежелани в своята същност последици от различни по вид притежания. Никой не си купува кола, за да се размаже с нея в някое дърво, пренебрегвайки собствената си неспособност да я управлява, а защо въпреки всичко инвестираме толкова много в ненужни неща? Не е ли това разковничето във вечното ни разминаване с истинската красота на съществуванието ни и невъзможностите, на които се оставяме, в робуването на въображението си.

Животът е красив такъв, какъвто е и единствено можем да променим това, като променим мястото си или начина, по който гледаме на него!

Току-що бях пропуснал възможността да се порадвам на изгрева, на събуждането на любимата си жена, която сам съм си избрал, подобно на малък залив и продължих пътуването си в търсене на по-истински духовен комфорт, влачейки я след себе си, по пътя на неизвестното, направо към слънцето.

Престанах да се харесвам на това самодоволно място, където хората са посветени единствено на това да запазят илюзиите си за един балон от внушена подсъзнателно, самовлюбена реалност, който предстоеше да се пукне. Място, където всички те потупват по рамото, вместо да употребят възможностите ти и да ти засвидетелстват уважението си към присъствието в живота им с подобаващата подкрепа. Отдавана се чувствах като всеотдайна танцьорка в еротичен клуб, за която никой не се сещаше, че иска да има семейство, деца и домашен уют. Знаеха, че го правя единствено за дребните, заради които трябваше да се потрудя, а те оставаше да ги втъкнат в жартиера ми, опипвайки моята интимност и поругавайки я с грозни, първични мисли.

Никой балон не може да бъде по-красив от въздуха, който го изпълва!

Имах нужда от ново място, нови хора, с човечност, жажда за красиви преживявания, всеотдайни и ентусиазирани и без страх от неизбежната смърт! Нелепо е да се страхуваме от неизбежното вместо да се посветим на това, което всъщност сме представители – съзнателен живот.

Започваше новия пореден ден, в който трябваше да надделеем над собствените си заблуди и да оцелеем в цялата красота на света, който си бяхме подредили и в търсене на един нов – още по-красив!

Кой съм? Вижте! Всичко това, което съм направил, което съм подредил, което са ми откраднали, което съм причинил някому и най-вече онзи път, който ми предстои да извървя и за който съм напълно готов!

Продължавам с разбирането, че най-красивото нещо в човешкия живот е всяка, открита или завоювана възможност да се променяш, в името на това да си по-верен в представата си за собствена хармония.

Любимо

www.lubimo.com


Тагове:   човек,   общество,   същност,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubimo
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 141292
Постинги: 51
Коментари: 29
Гласове: 53
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031