„Вълкът кожата си мени, но нравът - не!”

Вълкът няма избор. Той е хищник и е напълно неудачно да се прави аналогия с човека. По-скоро някой хора, на които това им е удобно, се отъждествяват с хищността на вълците, но тогава, кой е в ролята на ловеца?

Нравът на хората е резултатът от техния личен избор в средата, в която са си избрали да живеят. Именно тази среда е причината, заради която хората се опитват да правят различни в своята неуместност аналогии с природата. Предпочитат опростенчески модели на поведение, които въобще не отговарят на чисто човешките им възможности и потребности. Човешката природа и съзнание са вид алтернатива в природата на средата, защото дават възможност на хората да я променят в някаква степен.

Много са симпатични сюжети на книги и филми, в които главния герой е доведен до безизходица и принуден да тръгне срещу недостатъците на собствената си среда. Да измисли система, чрез която да се пребори в името на непреходната човешка справедливост с очевидни, вредни, догми и предразсъдъци. Най-често това е човек, на който му е отнето всичко, няма какво да губи и търси възмездие или отмъщение за преживяната, очевидна несправедливост. В такива случаи, в потърпевши могат да се превърнат, както отделни хора, така и цели институции и дузини от общоприети предразсъдъци. В тези сюжети се говори за неписаните закони, които оправдават всяко едно поведение в името на справедливата кауза. Всяко общество ражда героите си!

Ако някой мъдрец е искал да урони авторитета на вълците, за да намери оправдание за „вълчия нрав” на хората, то със сигурност е направил голяма грешка, защото, ако едно общество падне до там, че създаде вълча среда, в която се налага да оцелее, то това е изцяло негово дело и е най-малкото случайно.

В много отношения е доказана ползата на вълка в неговата среда, като балансьор в хранителната верига. Това обаче не може да се докаже в света на хората по отношение на вълчия им нрав, освен, ако на някой не му е удобно.

В света на хората всеки може да избере да бъде хищник или не, и този избор не е привилегия на някои, а е вид мотивирана безизходица в името на оцеляването или най-възвишената човешка добродетел – справедливостта.

Често се говори за справедливост, така както се говори за Христос и „вълчия нрав”. Уви! Справедливост – за някои съществува единствено в смисъла на натрупания опит и представа за идеала на човешка добродетелност, но има и на интуитивно ниво, там, където съществуват „Неписаните закони”. Едното е представата ни за ролята на човека в средата, а другото е представата за средата и хората, спрямо най-голямото богатство – живота (тленността), като хармония между време, хора, среда и човешка дейност.

Природа всъщност не означава това, което влагаме в тази дума, а по-скоро смисъла на всичко, което имаме в предвид. Природа означава замисъла, който ражда всичко и му позволява да оцелее, чрез своята функция и дейност, в контекста на цялото.

„Това, което е полезно за един – трябва да бъде полезно за всички, а това, което вреди на един – трябва да вреди на всички!” – Така би трябвало да изглежда справедливостта според природния, интуитивен замисъл за справедливост, а всъщност ние живеем със съгласието, че „Докато един печели – друг губи!”

В търсенето на баланса между ползи и вреди се ражда компромиса, който става толкова голям, че се превръща в основа за написването на закони, в които отсъства всякаква презумция за справедливост, защото ползите за едни се превръщат във вреди за други, подобно на това, което се случва в дивата природа – за удобство на вълците. В писаните закони липсва времето, отделния индивид, както и природата на съответното действие – подобно на правила написани за несъществуваща игра. По презумция за някаква хипотетична реалност, изградена върху опит, натрупан в безвъзвратно изчезналата, някогашна действителност. Това е все едно да управляваш самолет, изучавайки наръчник за управление на каруца. Това е все едно прадядо ти, да те учи на компютърна грамотност.

Кой в света на хората, може да разпредели ролите на вълците и овцете? Кой може да определи стойността на човешкия живот и после да се чувства сигурен в тази своя измислица? Всеки сам избира, дали да бъде вълк - хищник или овца – жертва, така живее, така и умира! Така е в света на вълчата представа за справедливост.

Хората са еднакво умни, но различно глупави!

Когато някой измисля вълчи закони, обикновено забравя, че в това време, други хора измислят и залагат вълчи капани.
Когато има повече овце, измислят вълчи закони, но в същото време „вълците”, продължават да живеят по овчите!

Две години в казармата, се учих да воювам, но никога, никой не спомена за това, как да оцелявам, което означава, че всичко, което съм учил не ми помага да оцелея. Системата разчита всеки сам да измисли начина, по който да оцелее, като по този начин измисля такъв, за да оцелее човечеството. На нея сякаш ѝ стига да воюваме.

Човек не може да сравнява нрава си с вълчия, защото има възможност да го променя, в името на своята роля и баланса в природата. Що се отнася до вълка, той е прекрасно животно с доказана от науката полза в своя свят - този на хранителната верига и този, извън света на хората.

Вчера на обяд един човек буквално пред очите ми, разби колата ми, открадна касетофона и побягна! Не можах да помръдна от изумление...

Днес дойде един интелигентен приятел и ми сподели, че си търси пистолет, за да се гръмне! Този живот нямал смисъл за него! Звучеше напълно убедително! Не можах да мръдна от изумление...

Когато вълкът загуби смисъла, се превръща в единак – овца!

Смисълът на живота има съвсем различно предназначение спрямо предварителната ни, човешка представа за него и никога не можем да го разберем, защото винаги е на крачка пред нас във времето и пространството. Оказва се, че можем единствено да го следваме и то така, както го усещаме. Време е да го разберем, преди да се превърнем в последователи на вълчата ценностна система, в която всички ще бъдат по-правило овце.

Тези, които ни учат да сме хищници, ни учат да воюваме и ни превръщат в свои овце, като ни внушават страховете си. Не е нужно да убиваш, за да живееш, нито да умреш, а да живееш според собствената си съвест.

Духовните ни водачи, са символи на съзнанието за живот и идеал – Орфей, Христос, Буда, Мохамед..., което живее чрез нас, в нашето време, и в което трябва да вярваме и да следваме!
Когато усещам, че предстои катастрофа в следствие на погрешна човешка дейност, правя всичко възможно, не жаля сили, за да я предотвратя, но когато въпреки всичките ми усилия стана свидетел на безумието, усещам дявола в себе си, който се радва: Е, така ви се пада! Глупаци с глупаци!

„Който копае гроб на другия – сам пада в него!” – нар.пог. Някакво неволно и неконтролируемо злорадство подсилва усещането ми за правота и слабост едновременно. Слабост пред обстоятелствата, които карат хората да са алчни, надменни, самовлюбени и катастрофално самонадеяни. Няма по-голямо удоволствие от това да видиш как се сгромолясва някой решил, че е богоизбран.

Човек никога не бива да забравя, че е гост в тази обща за всички ни реалност и е длъжен да спазва благоприличие, така както всеки влизайки във водата знае много добре, че ще се намокри или удави, ако не може да плува. Този свят със сигурност не е наш, щом идваме в него, без да ни пита никой, а после си отиваме от него по същия начин, което недвусмислено подсказва, че програмата, по които оцеляваме не е измислена от хората.

Любимо

www.lubimo.com