Султан Автор: Любимо Минков Султанът... в мен   Открих в себе си Султан!   Това е отношението на душата в мен към всичко, което ме заобикаля. Неслучайно го наричам Султан, защото тялото и разумът ми се подчиняват безпрекословно на него. По цял ден и нощ разговарям с него и размишляваме върху темите, които провокират тленното ми същество. Всъщност той е друг човек в мен, който живее в комфорта на тялото ми. Душата ми е изпълнена с екзотикаи красота, много жени и удоволствия и в същото време е подчинена на много правила и задръжки със следващите от това наказания, поощрения и награди. С измислянето тази институция – султанския дворец и султаната въобще, някога някой като мен просто е погледнал навътре в себе си. Може би това обяснява впечатлението ми от сараите в Истанбул, които ми се видяха познати и завършени. Жените   Очевидно по подобен начин човек издига дувари за своята душа и по подобен начин разделя приоритетно интересите си в сараите на желанията си. По подобен начин всяка жена, преминала през живота на Султана, е била полезна и се е явявала в подходящия момент, в който е могла да изпълни връзката помежду им със съдържание. За всяка жена Султанът е различен човек, защото той съхранява в този храм различна страст и щ отдава необходимото значение и почит. Всяка жена представлява дворец, крепост, беседка в огромен парк с фонтани и водни лилии и лотоси и пълзящи и цъфтящи цветни тунели и лабиринти. Би могла да бъде и самотна къщурка на зелена морава с близко езеро, пълно с папури и тръстика, с щъкащи наоколо палави деца. Би могла да бъде каравана на колела, която да се поставя срещу всеки красив изгрев и залез. Би могла да бъде смугла клошарка в катакомбите на някаква безкрайна бедност и да вари парче месо и зеленчуци в стара консервена кутия, излъчвайки светлина и надежда.... Султанът бе имал много от тези жени и бе разбрал, че ако хората можеха да сложат по един щрих, да изрекат по един стих, да изпеят по една песен, да сложат по една тухла, да родят по едно дете, светът щеше да бъде прекрасно място, където всички щяха да танцуват. За съжаление това бе невъзможно и той разбираше, че има един-единствен шанс – чрез тези жени и техните способности, които търсеше и откриваше, да създаде рая в собствения си живот. В резултат от това общуване от всяка една поотделно Султанът бе поощряван и наказван в различна степен според своята искреност и вярност. По същия начин те бяха в жестоко съревнование една с друга по отношение на времето, което им е отделял и все за една и съща цена – да имат подаръци за усърдието си и най-вече дете, което ще бъде наследник – доказателство, че „тя" е била най-добрата и най-подходящата! Всяка жена поотделно се е оказвала много важна по отношение на всичко, което е трябвало да прецени и подходящата винаги му е помагала да открие верния път за разлика от другите, заради които е правил глупости и губил време. Когато става дума за материални неща, има жена, която е безценна с усета си за тях, тя е като книга за тази материя. Когато става дума за отглеждане на деца, друга жена се оказва безценна със съветите си и грижите си. Когато става дума за забавление, друга е неподражаема в способностите си и така за всичките му интереси. Във всички Султанът е бил влюбен еднакво искрено и обича до днес, но не всички заслужиха да имат наследник от него, защото все пак това е награда за извънредно положени усилия от нея по посока на неговите мечти. Всички живеят в охолство в сарая на моята душевност и често се появяват в сънищата ми, за да засвидетелстват присъствието си и да ми задават въпросите си, на които аз трябва да отговоря. Често Султанът ме събужда много ангажиран с тези въпроси и те се превърнаха в негово изкуство. В опита си да бъде максимално справедлив към тях и проблемите им, аз решавам най-сложните свои проблеми и така сме си взаимно полезни. Често аз им задавам въпроси, но общото за всички техни отговори е, че са много уклончиви. Често отговорите им са чиста провокация, чрез която трябва сам да намеря отговора. Научих се да ги слушам внимателно и да откривам уловките им. Все пак всяка има една и съща слабост и това ги прави по определен начин предсказуеми. Всички се чувстват страхотно в този сарай, защото знаят, че ще имат „своята нощ” и се подготвят за нея. Тези, които не го правят, си отиват. По странен начин вътрешният ред на този сарай съвпада с моите представи за морал и дори от недоглеждане да направя грешка и да допусна неподходяща жена – неискрена в намеренията си, другите я прогонват. Всички са загрижени за благоразположението и настроението на Султана. Има жени, с които един мъж си създава спомени, има такива, с които иска да ги сподели, а някои стават мястото, където може да ги съхрани. Има жени, които се превръщат в негов храм, а други – в богини! Другите не ги познава! Султанът често се чувстваше изненадан колко простичък е светът с цялата му суетност. Светът на всеки гравитираше около собствените му възможности. Всеки се влияеше от него само дотолкова, колкото му бе нужно. Всяка жена приемаше толкова любов, колкото можеше да понесе и тя или го харесваше, или не го забелязваше. Всеки се бе скрил под стрехата на някоя жена според възможностите си и нейната способност да ги покрие с качествата си. Друго не съществуваше! Тези, които той избираше, можеха да го накарат да се влюби в тях, можеше да го тормозят, да му се глезят или да му създадат дете и семейство, можеха да разкъсат душата му и всичко зависеше от него. Хората се влияеха единствено от това, за което имаха сетива! То можеше да ги направи щастливи, то можеше да ги погуби. Другото нямаше значение, защото не ги променяше. Всеки бе склонен в различна степен според потребностите и възможностите си да намери уют за себе си и да се затвори в един измислен от него свят с човека, когото можеше да изтърпи до себе си. Другото му идваше в повече, объркваше го, караше го да се съмнява. Всеки търсеше и намираше двореца и принцесата си и заживяваше в своя измислен свят. Султанът обаче не искаше да направи това със себе си! Бе жаден, любопитен, борбен, изпълнен с желание за живот и искаше да се докосне до всичко, което можеше да стане по-красиво и по-добро. Бабата   В тайните на този женски свят Султанът бе въведен от баба му. Тя ме отглеждаше до седемгодишна възраст и възпита в мен усещането за жена. Тя бе изключително справедлив човек. Умееше да преценява нещата по достойнство и това, че понякога не го правеше, издаваше, че все пак е много чувствителен и раним човек. Успяваше да застане от гледната точка на всеки и да вземе най-правилното решение – „соломоновското”, така че всеки да бъде зачетен. Тя бе изключително строга в изискванията си и безкрайно коректна в даването си. Думата щ тежеше навсякъде и във всичко. Дълго време след тази възраст никой не можа да ме обвърже с авторитета си толкова, колкото тя. Под нейното „господство” изживях най-безгрижните и истински мигове в детството си. На два пъти едва не умрях от сливици, довели ме до клинична смърт, но това отново е заслуга на баба ми. Израснах край печката, която тя разпалваше всяка сутрин и заедно със съпътстващите тази дейност шумове и миризми запомних и миризмата на сварено мляко или билков чай, най-често липов. Палеше я толкова просто с няколко сухи дървета и клечка борина, както наричаше парченцето насмолена борова дървесина. После затваряше вратичката и печката запяваше. Когато дядо ми си отиде след многогодишно къркане и пушене, тя се тръшкаше и нареждаше отново пред тази печка за готвене, която сякаш бе символ на нейния живот като майка и домакиня. Спях в един креват с нея, който през лятото баба ми изнасяше на балкона и спяхме на открито, но винаги ми е било топло и уютно, защото тя беше до мене. Играех по цял ден, но дори при най-малкото провинение тя ме изгонваше по гащи на стълбите извън апартамента и ме оставяше да се захласвам от рев – искаше да ми внуши, че за да живея при нея, трябва да спазвам правилата щ. Веднъж пробвах дали кокошките щ, които тя отглеждаше в двора, могат да летят – все пак бяха птици, и ги хвърлях от четвъртия етаж. След няколко дни комшии ме натопиха, а и тя сама разбра, защото те спряха да снасят яйца. В света на баба ми бях истински Султан. В моя чест тя правеше всичко. Пълнеше една стая, която не ползвахме, с два вида ябълки –жълти и червени, с дюли и с грозде. Приготвяше зимнина във вид на лютеници, сладка и туршии за всички, но го правеше сякаш е само за мен и аз се чувствах горд, когато другите се хранеха с тях. Банята   Едно особено султанско усещане бе посещението ми в обществената минерална баня. Поради това, че бях дете, влизах с баба ми в онази част, където се къпеха жените. Тя много прилича на турска баня, защото в нея е горещо и задушно и къпането ставаше с легенчета. Всички, насядали до някоя от многото чешми, излизащи от стените, се търкаха с кисета, сапунисваха се и се поливаха с легенчетата. Влизаше се с налъми с кожена каишка, които тропаха по плочките. Ако Фройд по някакъв начин е прав в теориите си за сексуалността, то е вярно дотолкова, доколото аз наистина запълних любопитството си от към женска плът именно на тази възраст и в тази баня. Повечето жени там бяха в ренесансов стил и излъчваха именно това, което и баба ми – топлина. Всички имаха големи гърди, кореми и дупета, бяха лъскави и чисти и някак излъчваха гостоприемство, майчинство и благ и строг характер. Харесвах ги, защото харесвах баба си, но нямах представа за женската красота в онзи смисъл, в който я разбрах по-късно. Разбрах само, че мъжете имат това, което им трябва на жените, за да станат дебели и да раждат деца. В банята жените разговаряха за всичко и понякога не разбирах за какво си говорят. По късно разбрах, че в мъжката част и мъжете си говорят за същото. Когото тръгнах на детска градина разбрах, че не мога да ходя повече с баба си на баня, защото имаше вероятност да срещна някое момиченце от моята група и да ме разнесе, че съм бебче, което ходи с баба си в женската баня. Очевидно трябваше да знам, че съм мъж и така и не влязох повече в женска баня. Не помня какво точно сме си говорили, но баба ми ме научи да знам какво е добро и какво – лошо, направи ме търпелив, но борбен и това по-късно много дразнеше родителите ми. Научи ме да приемам аргументи, но да не позволявам да ми се налагат. До последно ме учеше да уважавам чувствата на хората и тяхната гледна точка. Научи ме да разговарям с хората, да отделям време за това, защото динамиката на живота понякога ни завърта и забравяме да коментираме чувствата и проблемите си в чисто човешки смисъл. Именно тези разговори около печката ни даваха възможност да се разбираме до края на живота щ. Като наследство от нея ми остана завързан в парче плат, голямо колкото нокътя на малкия ми пръст, талисман заедно с предсказанието на една гледачка, където баба ми бе отишла да се информира за моята съдба: „Внукът ти ще е обичан много и ще бъде винаги богат! Има златни ръце и сърце!” Момиченцата   В онази крехка възраст след разбирането, че мъжът има някаква функция, заради която жените са готови на всичко и най-вече да понасят всичко, произтичащо от мъжете им, Султанът започна да проявява интерес към момиченцата на своята възраст. Те не бяха особено благосклонни в понасянето на тормоз, но накрая едно-две бяха благосклонни към мъжа в него и му позволиха да ги разгледа отблизо в един изоставен кокошарник. Разбира се, и те изследваха него, но някак не им бе интересно, защото при него нямаше нищо скрито. Каквото и да е станало, важното е, че се разчу как се крият в кокошарника и им бе забранено да го правят, а той недоумяваше как е излязъл от такава дупчица. Разбра, че не бива да кара никоя жена да прави за него нищо насила, защото се намира друга, която го желае и го прави по своя инициатива. Има жени, които го харесват и само те си струват специалното му внимание. Измежду тях трябваше да търси онази, която му харесва. Майката   За негово съжаление майка му не влизаше в категорията жени, които го харесват, и така и не можа да спечели благоволението му да се интересува от нея като жена. Тя бе изключително строга и харесваше повече по-малкия му брат, което не можеше да скрие. Тя самата бе изключително красива жена, но това устройваше единствено баща му. За него оставаше да се учи каква жена не иска да има до себе си. Тя бе претенциозно взискателна, което по-късно си обясни с мисията на живота щ. Бе израснала във време на всеобща мизерия и искаше на всяка цена да подготви децата си за един различен живот, който си бе извоювала с цената на нечовешки усилия, за който плащаше най-високите възможни цени, включително тези за предразсъдъците си. Майката на Султана всъщност му дари вкуса към красивото, любовта към хубавата музика и го възпита на обноски и маниери на поведение, което и до ден днешен му помага да се чувства удобно във всички среди и човешки общности. Вложи много усилия и по отношение на това да намрази жените заради тяхната меркантилност и двуличие. Някак все му показваше лошото, а той сам трябваше да намира доброто. Тя му създаде идеал за това как една съпруга може да бъде вярна, как трябва да се посвети на семейството си и децата си, как винаги трябва да изглежда добре, как да създаде атмосфера, доста по-добра от възможностите си с оглед на възходящото развитие на средата, на която ставаше гарант. Майка му бе тази, която служеше като пример за една безмерна отдаденост и жертвоготовност спрямо всички членове на семейството. Във времето, в което се разболяваше, ползваше свободните от работа дни, за да направи основно чистене на къщата – така и никой никога не я видя на легло. Когато щ бе тъжно, тя посрещаше изискани гости и то – по запомнящ се начин. Когато се почувства самотна, отвори аптека, за да могат хората да идват при нея и тя да им бъде полезна. Тези, които ходят там и до ден днешен не се нуждаят от лекар. Живее там и понякога не излиза по цели месеци и е на разположение по двадесет и четири часа в денонощието. Спечелените пари инвестираше в далечни екзотични екскурзии за по десетина дни, където с баща му да си прекарат фантастично. Впрочем двамата живеят разделени, виждат се по два пъти в месеца и когато има семейни празници. Баща му идваше и си отиваше в своя свят, където продължаваше да работи въпреки напредналата си възраст. По някакъв безспорен начин тя го бе научила, че жената е нелогична и противоречива не само във всичко, което прави, но и в това, което постига. Когато една жена обича, тя просто му се посвещава и там обикновено намира и щастието, и драмата си. В своята природа е двойнствена и това в коя крайност ще отиде, зависи изцяло от това, доколко това я прави щастлива. Майката на Султана е жена, от която другите искаха да се научат, защото въпреки всичко тя бе успяла и никой друг освен друга жена не го разбираше по-добре. Първата любов   Една от първите жени, в които се влюби Султанът, бе и първата, която стана потърпевша от „грижите” на майката. В началото майката бе благосклонна, но когато усети, че Султанът се води по прищевките щ и започва да страда заради нейните глезотии, започна да я гони по всякакъв повод. Бабата бе по-благосклонна, но също в един момент реши, че никоя няма право да тормози Султана и след като не може да го направи по-щастлив, трябва да направи място на друга. Първата любов на Султана се предхождаше от няколко забежки и увлечения, които в различна степен изостриха интереса му към другия пол. За съжаление първата от тях не му донесе нищо, защото бе провокирана изцяло от любопитство и започна и свърши с държане на ръце под чина в училище. Все пак до самото докосване имаше много емоции, които водеха по пътя към следващи ги радости и разочарования. Друго едно дръзко момиче се опита още по-категорично да предизвика интереса му с подаръци и пълно себеотдаване, но и тя бе изтълкувана като агресивна и отхвърлена, въпреки красивия подход. Султанът уважаваше чувствата на момичетата и постъпваше така, както очакваше, че е най-добре да постъпи, ако бе на тяхно място. И до ден днешен изпитва добри чувства към тях, макар че едва ли би ги познал. В ученическите години Султанът имаше и отрезвяващи уроци в това отношение. Попадна на една много екзотична еврейка, пред която благоговееше. Тя имаше страхотна къдрава коса и невероятен талант за всичко, което изучаваше. В своята надменност обаче тя почти не го забелязваше, въпреки че щ бе приятно да бъде ухажвана. Година след началото на тази връзка, доста красива и съдържателна като емоции, тя го елиминира чрез друга връзка с по-голямо момче. Той бе щ дал пряк път да изрази своята женственост, за което Султанът все не намираше сила. Имаше жени, които нямат нищо против да бъдат ухажвани, но бяха независими! Многото семейни скандали и интриги бяха изморили Султана до такава степен, че той всячески се опитваше да напусне дома си и да търси утеха в дома на баба си, където поне можеше да е по-спокоен и да размишлява на воля. Там в една от разходките си в парка срещна и първата си истинска любов. Тя изглеждаше палава и облечена с шарени и закачливи дрехи. Приличаше на оживяла кукла, преливаща от нежност и радост. Когато се запознаха, не знаеше, че живее съвсем близо до бащиния му дом и това сякаш допълнително разпали динамиката на връзката им. В това момиче Султанът търсеше смисъл, заради който си струва да живее. Бе загубил наскоро брат си и вече познаваше смъртта. Искаше да се посвети на нещо достатъчно нежно и любвеобилно, за да реализира собствената си нужда да бъде такъв. Момичето едва ли разбираше всичко това, но по характерен за повечето жени начин реши, че щ харесва и се увлече. Минаха много години, в които загубиха повечето си приятели в постоянни спорове и скандали, редуващи се със сексуални завоевания. Султанът умееше да я ухажва, но бе толкова настоятелен, че често тя му отказваше по всевъзможни поводи, които само увеличаваха усърдието му и често тя скланяше да прави компромиси. Той подобри техниката си, а тя в остатъка от живота си така и не намери по-нежен мъж от него. Тя живееше в един свой свят, в който не можеше да избира между себе си и него. Един ден той замина, за да построи дворец, в който смяташе да я прибере веднъж завинаги при себе си и да живеят щастливо в планината сред много природа и чистота. Останала сама, жената не трябваше да избира и се посвети на своя свят и така и не се върна при него до момента, в който не разбра, че се жени за друга – която оценяваше това, което е направил. Мъжете избираха нежността и добротата – майката в жената, а жените – средата, способността на един мъж да предостави условия за отглеждане на деца. След близо шестгодишно общуване с прекъсвания в различен период първата му любов владееше харема. Тя го научи да обича жените, да цени плътта им, да уважава мислите им, да храни чувствата им и преди всичко – да уважава себе си. Жените обичат мъжете, които знаят какво искат и са готови до го постигнат на всяка цена. Първата съпруга   Султанът реши, че трябва да възнагради някоя достойна жена заради усилията щ. Ожени се за едно момиче, което не блестеше с нищо, но представляваше нещо смесено между съжаление, съпричастност и симпатия, което го накара да реши, че то има право на щастие, за което той можеше да помогне. Така му се роди дъщеря, малко след като разбра, че и тази жена го е подвела, като само е пожелала името му. Тя не можа да се влюби в него и в света, в който той живееше. Харесваше го, но не можа да го обикне. Бяха твърде различни и, въпреки че съдбите им се кръстосаха, посоките отчетливо се разминаваха в буквата „Х”. Свикнала на далеч по-скромно съществуване, всичко щ идваше в повече. Налагаше се Султанът насила да я води в магазини и да щ избира дрехи, които тя така и не пожелаваше да облече. В покоите им не се получаваше нищо красиво, нищо по-различно. Понякога Султанът се отвращаваше от нейната безчувственост. Не обичаше нищо посредствено и компромисът, който бе направил, сякаш се оказа твърде голям и всичко свърши. Тя си замина там, откъдето бе дошла, като взе със себе си и плода на тяхната връзка. Странното е, че Султанът не изпитваше никакви сериозни чувства към тази жена и това се пренесе по някакъв естествен начин върху детето. Султанът разбра, че мъжът обича децата си по начина, по който е обичал майката им. Те се явяваха като символ на това чувство и или го имаше, или не. По-късно се опита да обикне това момиченце, но се оказа твърде късно, защото то бе твърде различно и поне до този момент не разбираше какво е обич. Тя знаеше за баща си и Султана в него и дори бе щастлива с това, но връзката им сякаш бе скъсана и нищо не можеше да я възстанови. Условията на бащата не бяха изпълнени и любовта на „мъжа” бе безвъзвратно загубена. Забежки Настойчивата   По-настойчиви успяваха да пробият от време на време и да подскажат на Султана, че има и други възможности и веднага се появи жена, която го научи: „От една жена може да те отърве само друга жена!” Тя бе живяла в Мексико и носеше със себе си освободеност, нетипична за местните жени. Имаше годеник, който приемаше само в събота вечер, а в останалото време се забавляваше със Султана като разговаряха на различни теми за изкуство, музика и правеха непринуден секс. „Пътуваше” с нея из забележителностите отвъд океана и тя му разказваше за местните, за интересни творци, художници и писатели, които познаваше лично и бе взимала уроци при тях. Обикаляха по разни стари църкви и манастири, където тя работеше по реставрацията им. Снимаха се по тиклените им покриви и нощуваха в уединението на манастирските килии напук на канона. Тя бе първата жена в живота му, която по някакъв естествен начин му откри, че женското тяло всъщност не е непревземаема крепост и интелигентните жени добре го знаят. Те го използват, за да се забавляват и да намират по-пряк път към същността на мъжете и дори отвъд нея. Нейната врата бе отворена, но веднъж влязъл сред знанията щ, емоциите щ, мислите щ, Султанът се загубваше като в музей на световното изкуство, където има и развлекателни, и културни програми, между които трудно може да се избира. Тя бе една от първите жени в живота му, за които разбра, че може да има, но не и да притежава. Студена Султанът подбираше жените в живота си с маниер на ценител. Подобно на режисьор, който избира жени за филма на живота си. Всяка трябваше да изиграе определената роля и по някакъв своеобразен начин да насити със смисъл живота му. В онази своя крехка възраст и с малкия си житейски опит често правеше компромиси, идеализирайки обектите на своето внимание. Допусна в сараите на душата си персони, за които по-късно съжаляваше и които не разбираха целта на връзката си с него. Докато ходеше на курсове по рисуване над стативите в ателието срещна едни прекрасни очи. Тя винаги сядаше на стол, който е срещу него и рисуваше модела от обратната на неговата страна. Този поглед направи зависим Султана от тази му гледна точка дотам, че една вечер в „Докторската градина” при фонтана с лилиите даде начало на нова връзка. Когато обаче я заведе в харема на желанията си, някак всичко изглеждаше прибързано и ненавременно. Разсъблечена и копнееща, тя не бе нищо повече от красива жена и Султанът разбра, че не я познава достатъчно или по-скоро не желае да я опознава. За първи път бе попаднал в капана на жената-прелъстителка, макар че тогава и тя самата не го знаеше. Само това, че се познаваха отскоро, направи раздялата им по-малко болезнена. Дълго мислеше за това момиче и дали не я бе подвел в собственото си увлечение. Крайният резултат бе това, че той престана да посещава курсовете и чрез тази жена откри най-сетне причина да се откаже от тези си занимания, след като от дълго време не харесваше да е част от алкохолизираната художническа гилдия, в която общо взето се говореше единствено за напивания и следствия от напиване. Като по някаква стълба Султанът се изкачваше от ниво на ниво, изследвайки чрез жените себе си. Артистичната   Доста по-късно в живота му влезе с подобно предизвикателство друга красавица, която рисуваше фантастично. Самата тя бе изваяна като богиня и с малко момчешко излъчване, което по-късно се оказа не по вкуса му (когато очакваше нежността, преписвана на женския пол). Не искаше да приеме една пияна жена в обятията си, колкото и да бе стилна и красива, и да стане поредния щ спомен от напиване. По време на ухажването им тя го научи да играе боулинг и сякаш само това умение остави следа от присъствието щ. Султанът имаше увлечение към артистичните жени, но трудно можеше да разграничи жената от излъчването щ, което почти винаги се оказваше без покритие. Той смяташе, че нещата би следвало да се припокриват и всички заедно да имат причинно-следствена връзка, но, уви, това не се случваше по законите на едно чисто житейско недоразумение. Този тип жени бяха свръхчувствителни и в същото време много отворени и доверчиви и още в ранна възраст бяха преживели драми, които от своя страна ги променяха. Те отрано знаеха какво иакат, но не знаеха как да го получат и опитите им в тази посока не само ги обезкуражаваха, но ги превръщаха в своеобразни амазонки. Те не търсеха единствено удоволствието във връзката, а по някакъв начин искаха да отмъщават за предишните си провали с мъжете. За да скъсят дистанцията и притъпят болката от отдаването си, те често се напиваха до несвяст и го оставяха сам, което обезсмисляше усилията му. Султанът търсеше преди всичко общуване в интимна близост на възможно най-високо ниво. Имаше натрапчиво усещане, че през душата на жена животът изглежда много по-красив и смислен и търсеше очи, с които да надзърне в този свят. Обикновено това имаше цена, която жената предлагаше и той не винаги приемаше в името на върховното преживяване, което очакваше, а не получаваше. Селянката   Едно лято попадна в едно прекрасно село насред равнината. На едно място нивите, сякаш уморени от хоризонта, се гмуркаха от няколко страни надолу, подведени от една малка река и така, в дъното на тази бръчка, подобна на водовъртеж, имаше малък площад с кметство и голямо училище, а към периферията по различни криволичещи пътчета бяха накацали селски имоти с градини. Като в голям амфитеатър от всяка къща се отваряше панорама към отсрещната махала. Там, където свършваха дворовете започваха масиви с лозя и ниви, посети с всевъзможни култури. Земята бе мазна и плодородна. За няколко дни Султанът искаше да разбере всичко за това село. Намери приятели, които направо го пъхнаха в живота на селото. Привидно изглеждаше, че там човек може да умре от скука, но в действителност съвсем не беше така. И там всичко имаше свой представител: и доброто, и лошото, и отчаянието, и вярата, и надеждата, и любовта, и омразата. Имаше място за реализиране на всички човешки способности и личностни качества, за идеи и мечти. Различното бе в това, че обикновено представителите на тези човешки потребности бяха малко, най-често един-двама и то – на различна възраст. Когато Султанът се появи, слухът за неговото пристигане обиколи селото много пъти, преди той да отседне някъде. Когато го заведоха на мястото на срещата, там вече го очакваха хората, „подготвени” за неговото пристигане. Там бе и тя – момичето, което трябваше да създаде спомените му, което трябваше да му разкрие тайните на селския живот, мечтите на младото селско момиче. За момчетата пристигането на Султана не бе нещо толкова приятно, защото възбуди притихналата им нужда да си съперничат, което сега бе неуместно. Момичето бе любимка на всички в селото и също толкова недостъпна. Традицията повеляваше всяка вечер тези хора да се събират в импровизирани домашни механи, където се изпиваха значителни количества алкохол и се случваха случки, следствие от всеобщото опиянение. Те бяха в различна степен полезни и вредни, за всекиго различно, но с нищо не променяха конфигурацията за играта следващата вечер. Най-често такава промяна можеше да бъде решението на някое момиче да се отдаде на някого и да станат семейство, но по-често това не се случваше, защото всеки очакваше възможност, която да го отведе в големия град. Тя също очакваше такава възможност и пожела да я сподели със Султана. Един-два дни прекараха страхотно и той бе очарован от познанията щ и природния щ интелект. Скоро си бяха достатъчно близки, за да се окажат на един от най-високите хълмове над селото, под звездното небе, загледани в оскъдните светлинки, сгушени в клоните на дърветата. Седяха на дъхавата трева и слушаха препирнята на щурците. Привидно бяха сами. Усещаха се и ритъмът на младите им сърца се сля в прегръдка. Султанът отново усети женската провокация – като предупреждение. Ръката му се плъзна под дрехите щ, а найната топлина се плъзна по вените му. Гърдите щ бяха придобили млечните оттенъци на луната, която единствено наблюдаваше и ставаше свидетел. В същия момент възбудата им стигна в онази точка, в която трябва да бъде овладяна, когато се чу изстрел. Бе местният зевзек и пъдар на лозята, чиято работа се свеждаше до това да обикаля в тъмното. Беше ги забелязал и се смееше от дъното на нивата. Бе прострелял страстта, но родил слух, който се втурна да обикаля из селото. Никой не знаеше подробности, но те вече бяха гаджета и никой не можеше да оспори връзката им. По-късно, години след тази случка се оказа, че момичето е била учителка в един забравен от бога край, където я обичали всички, после завършила медицина и заедно с това се омъжила и сега живее щастливо, много по-добре, отколкото бе мечтала във времето, в което се бяха запознали. В по-зряла възраст Султанът припозна това чувство, когато откри жената в себе си. Много по-късно един мъж се насища на провокацията „жена” и много по-късно става ценител, ако не е „обратен”. В онези времена обаче той силно искаше да вярва, че жената е красиво място, където си струва да посее семе, спомени, откъдето по-късно ще бере сочни плодове. Истината бе горчива, но трябваше да мине време, за да го разбере. Като човек, който не разбира от овощарство, той се доверяваше на търговците, които му предлагаха снимки на плодовете от сорта, който предлагаха и той избираше. Той посаждаше фиданките в сараите си, но те често или не се хващаха, или не даваха плод, или плодовете не бяха добри и той се чувстваше все по-огорчен и отчаян. Спря да си прави илюзии. Научи, че освен всичко друго фиданките имат нужда от грижи – резитба, пръскане, окопаване, поливане и торене, а не само обиране на плода. Самият плод също представляваше проблем и често окапваше и изгниваше на земята заради всеобща незаинтересованост. Свръхамбициозните   В този ред от разочарования дойде опитът му от свръхамбициозните жени, които подобно на артистичните приемаха отдаването като средство да се домогнат до неговото богатство или невинност. Символ и доказателство за този тип жени бе друго екзотично предизвикателство, което влезе в живота му, но този път с трезвия разум на жена, решила да опита от този вид наслада. Тя, за разлика от всички предишни, знаеше много добре какво иска и какво да очаква, и в същото време илюзиите щ идваха от това, че никой не бе щ отказвал досега. Тя бе прелестна в излъчването си с топлия си поглед и черни очи, с фигурата си на страстна палавница и гъстата си черна коса, която обикновено пристягаше на главата си. Султанът дълго се двоуми на екзотичните щ предложения, каквито не бе получавал до този момент от жена. Смяташе, че инициативата е преди всичко негово задължение и сценарият на преживяванията трябва да е негов. Тази жена идваше от Африканския резерват „Серенгети”, където бе израснала и получила страхотно образование, владееше френски и английски език и най-вече обладаваше такова естетическо ниво, което я правеше разглезен ценител на всичко красиво, като преживяване. Като всеки презадоволен откъм красота и преживявания човек, тя търсеше крайности самоцелно и по някакъв начин бе пропуснала факта, че всичко, което се случва, е продукт на духовна провокация. Тя се примиряваше със страстта и плодовете от връзките си и това щ стигаше, за да може, когато изживее една връзка, да прескочи спокойно към следващия обект на желанията си. Всичко приличаше поразително на сафари – лов в саваната, където си избираш екземпляр, когото преследваш продължително, отстрелваш и закачаш на стената на трофеите, където главата му става доказателство за твоя вкус и ловен опит. В отчаянието си тази свръхамбициозна жена заклещи Султана с едно страхотно преживяване, като го покани на яхта, където се надяваше да обязди романтичната му същност, но той, интуитивно предвкусвайки хищните щ намерения, отказа. Предложението дълго стоя като дилема в мислите му, но сякаш предпочете вместо да изхаби тази възможност зафантастичено прекарване на яхта, да я предложи на жена, която би го заслужила, повече от трик за обладаване. Султанът мразеше да похабява романтични възможности с неподходящи за целта хора. Знаеше, че всяко предизвикателство има стойност, ако е изживяно в определеното за това време и с подходящия човек. В този смисъл се бе уморил от това несъответствие във възможностите – все нещо не бе наред. Тя обаче не се отказа и го заведе на една оргия, където по нейна преценка трябваше да го има, но – уви, дори и съблазнителната вана с екзотични балсами не свърши работа и тя се напи до несвяст в знак на отчаяние, което за Султана бе най-висш акт на желание от страна на жена и най-грозният по посока на женската слабост и самоцелна амбициозност. Въпреки всичко Султанът бе склонен да отдели внимание на тази жена, защото му трябваше да разбере за себе си на какво е способна една жена в страстта си и остана с чувството на късметлия, че всичко свърши така безболезнено. Тя бе способна и на много повече, но това е друга история. На този етап Султанът бе открил цената си и разбираше, че ниската цена привлича само бедните. Сложи най-високата и продължи да живее в очакване на жената, която би го заслужила с нещо повече от обикновеното женско предизвикателство. Подобно на английски аристократ-пътешественик нямаше нищо против да сподели и най-екзотичните преживявания в чуждата женска среда на плът и съблазън, но не и ако се налага да се отказва от следобедния чай и времето за лула в люлеещия се стол. Тази стратегия не бе самоцелна, а позволи на Султана да осмисли времето в очакване на предизвикателството от появата на подходящата жена. Жената, която бе готова да сподели удоволствията от живота по начин, на който единствено той бе способен. Продължи да търси жена, която да се радва да бъде негова и да е щастлива като му се отдава, която да заслужи старанието му да я дари с цялото си богатство и внимание като естествено следствие от градивно и красиво общуване. Благодарение на тази промяна Султанът придоби достолепно излъчване и ефектът не закъсня. Освен че жените около него буквално пощуряваха, осъзна, че това съвсем не е игра и не може да бъде безотговорен към чувствата им, както не би бил доволен, ако някой се възползваше от неговите. Създаде дистанция между себе си и тях, която не прекрачваше. Издигна дувар, прескачането на който бе достатъчно трудно, за да е доказателство за нещо повече от увлечение. Майката на децата   Съвсем скоро на вратата на сараите му почука скромно на вид момиче, което идваше от другия край на страната, но чрез излъчването му и последвалия разговор Султанът попадна пред ново предизвикателство, което буквално го разплака. Капанът най-сетне щракна и за него. Тя търсеше същото като него и бе готова на същите жертви, за да бъде най-сетне щастлива. Бе похабила много чувства в една неблагодарна връзка и когато споделяше преживяванията си, Султанът разбра, че тази жена ще остане дълго в живота му. Разбраха се, че ще си бъдат роби до момента, в който заслужат свободата си. Началото на тази връзка се проточи почти две години, преди Султанът да усети, че женитбата с тази жена е логично следствие на съвместния им живот. Реално нищо нямаше да се промени освен това, което очевидно бе важно за нея – да маркира територията си. Султанът разбра, че женитбата е символ на женско обричане като залог за нейните бъдещи деца. Когато един мъж предложи женитба на една жена, то той извършва акт, с който се задължава да се грижи за нея и децата щ – нито повече, нито по-малко. Съвсем скоро след това тя го дари с трима сина и по този начин осмисли– по един превъзходен начин, връзката им за дълги години напред. Завършила мисията си на жена, съпругата загуби част от интереса си към Султана и неговите занимания, което не му хареса и отново се почувства в капан. След изминалите години и съпътстващите ги трудности те бяха носили един кръст, но когато изкачиха върха на своята голгота, изгледаше, че тя бе носила своя, а той – неговияси кръст. Обвини го, че всъщност „техните” мечти са били само негови и че сега тя има право да се посвети на своите. Очевидно жените са доста по-прагматични и винаги се обричат с някаква конкретна цел и след като я достигнат, тя ги довежда в изходна позиция с усещане за удовлетвореност. Благодарение на своята преданост, макар и втора съпруга на Султана, тази жена стана Майката на децата му, дори и на момичето от първия брак, което от своя страна остана на второ място, въпреки че бе първородно дете. Султанът не обичаше нищо по-силно от своите синове и дъщеря си, която обаче не разбираше, защото не бе възпитана по неговите строги, справедливи и пропити с обич и разбиране критерии. Султанът никога не изрече публично, че обича жената на децата си, защото я усещаше като част от себе си, което не желаеше да коментира с никого, а там, където тя бе себе си, той държеше да щ осигури пълна свобода. Със сигурност той я уважаваше безпределно и това принизяваше останалите чувства към нея. За него тя бе феноменът, чрез който осъществи най-големите си мечти, реализира себе си, възпита децата си и все още имаше бъдеще и това той не можеше да отрече. Тя се превърна в критерий за всички останали и непреодолимо високо ниво за всички, които се опитваха да се домогнат до него. Чрез нея Султанът откри себе си, стана родител и намери смисъла на живота. Едва сега Султанът разбра, че животът има и друг смисъл. Този, който се определя от неговата мисия. Започна да открива тази мисия в дълбините на подсъзнанието си, да я опитомява и предлага на онези, които имаха подобна. Жената в него   Султанът разбра, че притежава женското в себе си. Започна да търси жени, които максимално го доближаваха до идеала, с който искаше да ги обвърже. Започна да си поставя невъзможни доскоро цели и да ги осъществява с най-подходящата за това жена, която му подсказваше с инстинкт, нетипичен за мъжете, за най-краткия път до осъществяването им. Благодарение на втората си съпруга бе успял до такава степен вярно да подреди живота си, че отдавна бе надскочил мечтите си. Жените се оказваха среда и условие, в което се реализираха мъжките мечти – стига да попаднеш на подходящата в степен, в която един мъж никога не можеше дори да си представи. Подобно на жена, която търси съответния мъжкар, за да роди желаното от нея дете, един мъж, намирайки съответната жена, може да даде възможност на своя мечта да се превърне в реалност. Понякога Султанът имаше натрапчивото усещане, че жените са създадени от бялата пяна на вълните на черната им неблагодарност. Обясняваше си го с липсата им на въображение. Бе констатирал, че творческото начало е с женски пол, но повечето жени го ползват дотолкова, че да имат деца и после да ги отгледат, което им бе достатъчно, за да са щастливи и удовлетворени от живота. Красноречив пример за това бяха множеството жени, които познаваше, и тези, за които бе чул и чел, които бяха сътворили нещо в сферата на изкуството и почти винаги или нямаха семейство и деца, или не можеха да имат. Дори и семейни, тяхната творческа мощ стига дотолкова, колкото да бъдат обединители на творчески екип подобно на царицата-майка. При мъжете творческото начало се появява в момент, в който са се доказали като мъже и рамката на тази мъжественост им отеснее. Тогава те започват да търсят възможност да сътворят своето „уникално” дете, както жената, която смята, че децата щ са „най- уникални” и с надеждата да получат удовлетворение. Султанът дълго размишляваше и за неудовлетворението и непоследователността на жените, с които живееше и постоянно искаше да направи щастливи. Смущаваше го омагьосаният кръг, в който се въртяха проблемите на жените, с които общуваше и бе заобиколен. Всички бяха по различен начин нещастни с изключение на тези, които не го осъзнаваха. Някои бяха нещастни, защото не намираха определения мъж, но и защото не го търсеха или бяха се уморили да го търсят. По някакъв своеобразен начин бяха престанали да вярват, че той съществува. Друг тип жени страдаха, защото бяха намерили мъж, когото да обичат, но той не бе в състояние да изпълни мъжките си задължения в смисъла, в който очакваха той да им гарантира в някаква степен сигурност, за да го дарят с деца. Някои имаха и мъжа, и децата, и семейството си, но някак самоцелно и това им идваше повече като тежко бреме, отколкото като грижа със съответното удовлетворение. Бяха направили прекалено много компромиси и поели прекалено много отговорности, с които никой не би се справил сам. Други бяха нещастни в самотата си в резултат на много опити, които като по някакво правило се оказваха неуспешни, защото някой просто беше ги използвал за развлечение с какви ли не обещания. Много от тях бяха в различни фази на изброените състояния и различното бе това, че всяка се спасяваше по различни, още по-неверни начини каквито намираше.Едни с фитнес и козметика, други – с лек живот ден за ден! Някои се посвещаваха на някакво хоби или някаква своя страст – като работата например, но всички до една загубваха надеждата си да открият своето щастие. Султанът имаше усещането, че за жената да намери своя възлюбен бе невероятен късмет, на който можеха да се надяват, но някак не бе достатъчно да участват в рулетката, на която „Той” се разиграваше. Бе нужно да залагат само на „нула” и то всичко, което имаха, и много по-често губеха! Когато спечелваха, се оказваше, че интуицията и нищо друго е била причина за успеха им. Оказа се, че част от всичко това живее и в него. Бе отдаден на творчество и все по-често мислеше като жена, реагираше като жена, чувстваше като жена и болката и радостта бяха станали интуитивни. Ценностите или семейството Султанът разбираше, че ценностите, които някога са имали стойност в патриархалния свят на мъжете, някак не могат автоматично да преминат в света на съвременната реалност. Мислеше за това, какво всъщност се бе променило и откри, че без да се усети, човечеството се е оказало в капана на собствения си творчески гений. Животът, благодарение на технологиите освен че става по-лесен, изчерпва и иззема от хората и половете техните характерни дейности, а оттам и техните функции като социални единици в едно хармонично общество. Султанът потърси примери в природата, където същества, уж лишени от творчески способности успяваха да създадат почти съвършени социални структури и общества. В пчелното семейство той откри обединяващата функция на майката-царица. В семейството на мравките съществува същата зависимост, в името на която членовете на общността бяха разделили задълженията си и в щерархична зависимост извършваха почти монотонно едни и същи дейности. Около туптящото сърце на женската-майка и в ритъма, в който тя определяше. При изчезването на царицата-майка обществото се разпадаше, докато намери нова, около която да се събере. Изчезва ритъмът. Очевидно жените, улеснени от технологиите, бяха забравили за тази си функция, отдавайки се да подсигуряват безусловна любов, и заедно с отхвърлянето на обичайните майчински дейности като готвене, подреждане и чистене на дома, които им се струваха монотонни и тежки, бяха се отказали от тази, която се оказва и най-значима, за да има семейство – грижата във вид на поемане на монотонни домакински дейности е отстъпила на безотговорно безгрижие, което обезсмисля съществуването на общността в нейната основна форма – семейството. Какво щеше да стане със семейството без безусловната любов и женската природа? Какво щеше да стане с майчинския инстинкт и грижата към децата, с мъжете – това предстоеше да се изясни. Съпругата на Султана веднага се опита да го апострофира, като с присъщата за жените агресивност и страх, и чувство за виновност каза: – Значи мъжете са виновни! Защо са създали тези технологии? – Заради жените си, за да могат да облекчат по някакъв начин живота им, за да имат повече време за мъжете си! Тук омагьосаният кръг се затвори и Султанът мислено се премести в юртата на номадско семейство в Азия, където знаеше, че мъжете по цял ден обикалят, яздейки коне след стадата си, а жените, посветени на децата си и на домакинстване, стояха около юртите в очакване на мъжете си. Сякаш тава очакване осмисляше живота им и този на мъжете им, които очакваха да се приберат в уютния дом след тежкия ден. Какво би станало, ако като начало мъжете им получеха по един мотор или джип с висока проходимост, с който да следват стадата, а на жените по една пералня и храна във вид на полуфабрикати и къщи във вид на сглобяеми такива – от пластмаса и изкуствени материали? Мъжете следват стадата, защото те са им давали необходимите продукти за храна, облекло и покрив над главата, но заедно с това са се забавлявали и съревновавали в стремежа да оцелеят, така са се доказвали и пред жените си. С отнемането на смисъла на стадата се е обезсмислил трудът им, после е трябвало да запълнят свободното време с развлечения, а те пък са разваляли взаимоотношенията. Жените, вместо да извършват обичайната си домакинска работа, са запълнили свободното си време с козметика и пазаруване, изоставяйки постепенно децата си заради приятни занимания. Крайната фаза на тази промяна е в отсъствието на причини за съществуването на тази общност, защото очевидно проблемите и трудностите събират хората, а лекият живот ги демотивира. Наскоро позната на Султана бе решила да се омъжи за заможен мъж. Той я попита защо го прави, а тя му отговори „Защото искам да имам деца!” Султанът си помисли, че деца тя може да има и сега, но защо обаче се обрича с мъж, когото почти не познава, който днес е богат и е един, а утре може да стане беден и ще стане друг. По-късно отново я срещна и разбра, че тя „има усещането, че нещо не е наред”. Очевидно това, че бяха подсигурени по един сравнително лесен начин още в самото начало на връзката им предполагаше, че няма причина, заради която да живеят заедно, а децата щяха да се явят като изкуствен проблем в живота им по един съвсем естествен начин, за да може след известно време да разберат, че това не е достатъчно, за да живееш с някого, камо ли да обичаш и да се грижиш за деца. Вероятно щяха да изпаднат в нелепата ситуация на нещастна жена и самотен мъж. На Султана му проблесна, че подобно на човек, получил аритмия на сърцето, човешкото съсловие е изпаднало в шок. Преоткри за себе си, че в ритмичната и монотонна функция на сърцето в човешкия организъм е кодиран и ритъмът, с който подсигурява разнообразната дейност на всички останали части на тялото. Преоткри, че по някакъв странен начин технологиите и мъжкият гений са променили ритъма на общественото сърце и с тази своя аритмия то причинява шок на цялата човешка общност. Султанът се натъжи сериозно, защото в търсенето на причините за необявената война между половете откри фактор, който няма нищо общо със самите полове. Парите   Човечеството бе продало в буквален и преносен смисъл ценностите си за привидно материално благосъстояние, без да се замисли за последиците. В името на по-лесен живот се бе отказало от основните си функции и дейности и вследствие на това бе загубило усещането си за полезност. Все по-рядко се намира Царица-майка, за да може роякът да пласира съзидателната си сила на общност. Поотделно единиците от рояка се чувстваха силни, когато имаше в името на какво да обединят усилието си, а сега всеки поотделно усещаше слабост, отчаяние и безверие. Сякаш някой имаше интерес да ги разедини, за да може да ги унищожи. Пазарът и парите превръщаха не само човешките ценности, но и самите хора в стока и единственото, все още непродаваемо очевидно бе душата им, където също се прокрадваха успешно осъществявани намерения. Очевидно парите господстваха без оглед на това за какво ще бъдат похарчени подобно на страстите, които трябваше, веднъж възбудени, да бъдат реализирани без оглед на наранените чувства. Парадоксът бе в това, че Султанът като един от най-богатите хора на земята повече от всеки друг знаеше, че с никакви материални богатства не можеш да имаш дори едно искрено чувство, камо ли да си купиш любов, вярност, признателност, уважение, надежда. Всичко, което можеше да си купиш с пари, бе само бутафорна изява на напразни илюзии. Вид самозадоволяване на суетата и смекчаване за усещането за отчаяние и невъзможност да живееш истински. Султанът не искаше да повярва, че в желанието си да създадат идеално общество хората бяха си повярвали, че този идеал може да бъде възможен извън идеалите на природата им. В стремежа си да създадат идеалния сорт или порода, които да се отглеждат по-лесно и с по-малко рискове, променяха общия баланс, хармонията на собствената си среда. В стремежа за живот в мир войната се оказваше непрекъсната реалност. В стремежа си да бъдат здрави хората непрекъснато боледуваха. В стремежа да ъде направен по-лек животът на хората ставаше все по-безсмислен и труден. В стремежа си да обичат, те ставаха все по-безчувствени. В стремежа си да общуват ползотворно ставаха все по-разединени и завистливи. Султанът се ужаси от тази нелепа зависимост, в която пътят към една ценност преминава през обратната щ страна. Че, разделяйки света на „лош“ и „добър”, нарушава хармонията, която те съставляват. Лошото, разделено от доброто, не ставаше по-лошо, нито доброто, отделено от лошото, ставаше по-добро. Всяко истинско нещо имаше право да съществува, само ако притежава баланса между крайностите си и именно тогава изглеждаше най-красиво и полезно. Така, както антибиотиците могат да спасят човек от определени болести, но прекалената им употреба може да доведе до безвъзвратно увреждане на имунната система и същият този човек да стане уязвим и за най-безобидния вирус, така и хората, посветени на идеала си за по-лек живот, могат да разберат, че са загубили способността си да извършат каквото и да било, даже и най-просто действие. „Веднъж спря токът в момент, в който приготвяхме вечерята за цялото ни семейство и разбрахме колко зависими сме станали от играчките, в които влагахме толкова средства. Не можехме да си приготвим храната, нямаше какво да ни забавлява – нито телевизор, нито радио, и тогава се сетихме, че можем да си запалим огън на двора, че можем да си приготвим храната на него, да ни свети и да си говорим за неща, които щяхме да пропуснем да си кажем при други обстоятелства. Лошото е че и парното спря и решихме да върнем камината в центъра на къщата, за да може огънят да ни топли. Колко илюзии ни бе създало електричеството? Бе прогонило огъня от домовете ни в буквалния и преносен смисъл. Един приятел имаше страхотен джип и придоби дързост да се изкачва на места в планината, където никога не се бе качвала кола, до един момент, в който така заседна, че единствения начин да го извадим бе да използваме конски впряг. Да, същият онзи кон, който векове наред бе помагал на хората и бе приятел в добро и в лошо на човека и който сега имаше статут на изчезващо и ненужно животно. Къде бе изчезнало уважението към това животно, което векове наред е пренасяло на гърба си заедно с човека тежестите на неговите мечти и амбиции? Султанът не можеше да повярва, че хората са станали толкова зависими от собствените си илюзии във вид на играчки, че човекът е загърбил природата си и традициите, чрез които е оцелявал при много по-лоши условия и тежък живот векове наред. Не виждаше алтернатива нито за парите, нито за пазара, нито за религията, нито за семейството, нито за изгубената вяра – сякаш всички сме обречени да видим бавното си самоунищожение. Осъзнаваше единствено това, че десертът не може да се консумира преди ордьовъра и това, че някой го прави, не води до нищо добро. Веднъж притъпил сетивата си със силното усещане за сладост, не усещаш други вкусове. Кой можеше да има интерес хората да нямат реална представа с какво се хранят? Уморен от тази безизходица, която му предлагаше размисълът, той се върна в харема си. Случайната   Султанът не спираше да се интересува от всички човешки прояви на доброто, съзидателното и красивото. Искаше да се посвети на това и го изучаваше. Сякаш само там намираше успокоение от болезненото чувство за тревога, която го обземаше, когато се опитваше да гледа глобално на човечеството. Спомни си за един конкурс за учители по изящни изкуства, на който реши да се пробва. Спомни си за една жена, която случайно влезе в живота му за три дни и спонтанно му напомни, че винаги има хора, с които можеш да споделиш и те да споделят с теб и така да повярвате взаимно, че сте прави в това да търсите взаимност. Само минути, след като пристигна, срещна една жена, която не приличаше на нито една от тези, които познаваше. Бе на деветнадесет години и огорчена от първата си голяма любов. Султанът също търсеше утеха от съпътстващото го усещане за обреченост в идеалното семейство, което някак ненадейно осмисли живота му за дълъг период и в същото време му взе най-ценното – мечтите! За три дни, подвластни на всичко искрено в тях и в среда на приказна красота и анонимност се зароди връзка, която, дирижирана от гения на природата, превърна преживяването им в изпепеляващо безумие. Сякаш за три дни бяха оставили разума си да почива и отнесени от чувства и страсти сътвориха история като влюбени, попаднали на самотен остров. Момичето се бе появило в харема, за да го зареди с оптимизъм, да му подскаже, че жената има стойност за мъжа, когато е желана, а това осмисля и нейния живот. Оттогава не я бе виждал, но знаеше, че е щастлива, защото ако не беше така, тя щеше да го потърси. Майката на душата   В харема от жени имаше една, която имаше особено значение за Султана. Тя живееше в свой свят и никой не смееше да застане на пътя щ към него, нито на този на Султана към нея. Правеше модели за съдова керамика и благодарение на своята свръхчувствителност и въображение отдавна бе усвоила дарбата да смекчава рамката на функционалността на нещата, до които се допираше. Така постъпи и с него. За нея той бе духовно (подобно на златно) находище и това, което го промени бяха думите щ: „Следвай сърцето си!”. Когато залезът я отнесе и я превърна в предстоящи изгреви, Султанът написа за нея: „Тя ми завеща целувките и усмивките от сънищата си!” Времето, което прекарваше с нея, по-скоро приличаше на отшелничество в нейния свят, изпълнен с много легенди, истории на местни хора и естетически предизвикателства. Тя твърдеше, че прави магии, а не изкуство, и Султанът разбра, че и той самият е в плен от дарованието щ, въпреки че това сега бе по-скоро усещане за свобода, която го удовлетворяваше. Бе омагьосан и посветен в тайната да открива красивото навсякъде, с което да храни доброто в себе си. Султанът никога вече не остана самотен, защото тя го направляваше и от нереалния свят. Нейните критерии продължиха да определят съдбата му, тя сякаш го наблюдаваше и с поглед и топлина даваше благословия за начинанията му. В смисъла на някакво удобство за него, дори това, че се дематериализира, сега му позволяваше да не щ пише и да ходи за съвети при нея, а просто да я вижда във всичко красиво около себе си – което в същност бе Тя. Когато погледнеше някое красиво езеро и го попиташе за съвет, то или се усмихваше тутакси, или събираше вежди и с няколко свои вълнички даваше недвусмислен отговор. Така правеха и дърветата, и цветята, и всичко, което той харесваше и уважаваше. Скоро Султанът се научи да разбира и хората, като чуваше това, което не му казваха. Разбра, че най-лесният начин да разбереш колко е дълбоко езерото, е като оставиш да изтече водата. Султанът рядко мислеше за нея в смисъла, в който някога щ пишеше писма, защото тя продължи да живее в него. Един ден обаче той реши, че трябва да щ пише: „Привет, скъпа Лили,   Ти ми завеща целувките и усмивките от своите сънища! Щастливите дни чакаха, захвърлени в гардероба, гримирани, парфюмирани и радостни. Най-сетне душата ми се помири с тялото и със света на хората, които ненавиждах заради безсмислената им обвързаност с вещите, които винаги ги изиграваха... или  изоставяха. Само чувствата им излитаха. Надеждите им, задушени от излишества, пълзяха и с ужасни стонове и болка се превръщаха в кварцов пясък. Само в по-едрите камъни все още имаше спомени като в албум с пожълтели снимки от един напразен живот. Опитвах се да запомня капките, изтичащи по ръцете ти, подобно на мислите, с които събираше нарциси по Остришките баири. Намразих паметта си, която е запълнена като океанско дъно и животът кипи само на повърхността на ежедневието. Бях забравил сълзите и самотата в щастието ни, колко измамно е чувството за единение в любовта, а всъщност е само причина за лъжи! Обич ли? Та това са само мигове искреност, които някой ти завлича, подпира главата си с нея, когато спи с надежда, че отново ще се събуди. Един ден обаче не му стигат! Колко кратки бяха миговете, в които очите ти блестяха! Още ги помня, донесени на гърбовете на красива музика и песни, на които и до ден днешен не знам текстовете, които разказваха за любов. Защо човек помъдрява единствено в скръбта си? А всяка жена ме дарява с усещане за полезност и следващата – в изхабеност, а всеки приятел неизменно се превръща в предател? Очевидно нещо се ражда и остава